Казахстан – в царството на Тенгри 2027

Вероятно това е най-голямата страна в света, за която хората не знаят почти нищо. Голяма част от Казахстан е покрита с широки степи, където някой и друг занемарен град обслужва газовата и петролната индустрия и е площадка за изстрелване на ракети за руската космическа агенция.

На юг обаче, в районите, граничещи с Китай, Узбекистан и Киргизстан, Казахстан ще ни разкрие един много различен пейзаж. Планини се извисяват със зелени пасища и цветни ливади, клисури и езера. Този регион обхваща и едно от разклоненията на историческия Път на коприната през Азия, докато най-големият град в страната, Алмати, е по-близък до европейските си аналози, отколкото до азиатските, благодарение на зелените булеварди и културата на кафенетата.

Казахстан определено предлага на любопитния пътешественик много повече, отколкото Борат би искал да ни внуши. Територията на страната е част от Средноазиатския регион, където се срещат гигантските масиви на Тян Шан, Алтай и Памир.

Най-високите върхове на Казахстан – Хан Тенгри (7010 м) и Пик Победа (7439 м) , разположени на границата с Киргизстан, са част от Тян Шан, докато върховете на Алтай на територията на страната достигат до 4000 м.

Планините имат специално значение в живота на казахите, според които Господарят на небето, бог Тенгри, пребивава на едноименния свещен за тях връх.

Цена: 1550 евро при ранно записване до 15.11.2026 г.

Водач: Любен Грънчаров

Програма:

Ден 1: София – Алмати | Добре дошли в Града на ябълките!

Полет от София до Алмати (Алма-Ата) през Истанбул. Добре дошли в Казахстан — деветата по големина държава в света и най-голямата страна без пряк излаз на Световния океан!

Първата ни среща с Централна Азия ще бъде в Алмати — някогашната столица на Казахстан, разположена в подножието на величествения Тян Шан. Градът е известен като „Града на ябълките“, и то неслучайно. Именно в планините около него расте дивата ябълка Malus sieversii, смятана за основен прародител на съвременните култивирани ябълки. Дори името Алмати е свързано с този плод.

Градът съчетава широки зелени булеварди, оживени пазари и модерна архитектура, а непосредствено над него се издигат заснежените върхове на Заилийски Алатау. Тук европейското и азиатското се преплитат, а съветското наследство съжителства с облика на съвременен Казахстан.

Кратък трансфер от летището, настаняване, свободно време и подготовка за предстоящите дни сред Небесните планини.

Ден 2: Голямото Алматинско езеро | Тюркоазеното съкровище на Тян Шан

Алмати е един от онези редки големи градове, в които високата планина започва почти от последните къщи. Докато се разхождаме по широките му булеварди, над нас се извисяват трите- и четирихилядниците на Заилийски Алатау (Trans-Ili Alatau) — най-северните разклонения на Тян Шан.

Именно към тези планини ще се отправим още през първия ден на нашите преходи. Целта ни е Голямото Алматинско езеро — едно от най-красивите високопланински езера в Казахстан, разположено на около 2510 м надморска височина.

Езерото е образувано вследствие на древно свлачище, което преградило планинската долина и създало естествен язовир. Днес водите му променят цветовете си според сезона, осветлението и количеството ледникови наноси — от наситено тюркоазено до изумруденозелено и стоманеносиньо.

Ще поемем по пътека, която постепенно набира височина по склоновете над долината. По време на прехода ще се откриват все по-широки панорами към езерото и обграждащите го върхове. Сред тях се открояват Советов (4317 м), Озерни (4110 м) и Турист (3954 м), чиито стръмни склонове придават истински алпийски характер на пейзажа.

Любопитното е, че езерото има важно значение и за водоснабдяването на Алмати. Поради тази причина достъпът непосредствено до бреговете му е ограничен, а ние ще се насладим на панорамата от пътеките над него.

След прехода се завръщаме в града. Ще имаме време за разходка из центъра, посещение на някои от забележителностите и първа среща с местната кухня. Може да опитаме бешбармак — традиционно ястие с месо и тесто, чието име буквално означава „пет пръста“, напомняйки за времето, когато се е консумирало с ръце.

Преход: 🕑 6 ч · ↝ 19 км · ↑ 760 м · ↓ 760 м

Ден 3: Вратите на Туюк Су | Сред ледниците и гранитните гиганти

Предстои ни един от най-впечатляващите дни на пътешествието — навлизане в сърцето на високия Тян Шан и изкачване на панорамен връх с височина около 3800 м.

След около тридесетминутен трансфер покрай ски курорта Шимбулак ще достигнем изходната точка на пътеката, водеща към долината на Туюк Су.

Още с първите крачки ще се почувстваме у дома. Широката ледникова долина, обградена от гранитни зъбери и отвесни скални стени, удивително напомня на родната Мальовица — само че в значително по-голям мащаб. Малкият алпийски лагер в дъното ѝ и паметните плочи на загинали катерачи допълват това усещане. Зад избелелите снимки и датите на раждане и смърт се крият човешки истории, познати на всеки, който е прекарвал време сред високите върхове.

Туюк Су е едно от историческите средища на алпинизма в Централна Азия. Още през съветския период районът се превръща във важен център за подготовка на високопланински експедиции, а скалните му стени продължават да привличат катерачи и днес.

С напредването на прехода постепенно осъзнаваме мащабите на планината. Пред нас се разкриват огромната морена на ледника Туюк Су, разноцветните сипеи на високите върхове и висящите ледници, които се спускат от околните циркуси. Пътеката преминава през все по-суров високопланински терен, сред каменни полета и ледникови наноси.

Едноименният ледник е сред най-добре изучаваните в Централна Азия. Наблюденията върху него продължават от десетилетия и дават ценна информация за климатичните промени. Подобно на много други ледници по света, Туюк Су постепенно се отдръпва, оставяйки след себе си внушителни моренни валове.

В района на високопланинската метеостанция ще се отклоним от главната пътека, за да изкачим панорамния връх Малъйш. Макар да се извисява на впечатляващите 3800 м, сред гигантите на Тян Шан той си е заслужил почти шеговитото име „Дребосък“.

От върха ще се насладим на изключителна гледка към ледниковия циркус на Туюк Су — море от скали, лед и планински била, което трудно може да бъде обхванато с един поглед.

Преход: 🕑 8 ч · ↝ 17 км · ↑ 1350 м · ↓ 1350 м

Ден 4: Каньоните на Казахстан | Пътешествие през милиони години

Днес ще оставим високите ледникови върхове зад гърба си и ще се отправим на изток — към съвсем различните пейзажи на Казахстан. Предстои ни двудневно пътешествие през полупустинни равнини, причудливи скални образувания и дълбоки каньони, изваяни от водата и времето.

Пътуваме в посока Китай, по древни земи, през които някога са преминавали кервани по разклоненията на Пътя на коприната. На юг хоризонтът е затворен от снежните върхове на Тян Шан, сред които се откроява връх Талгар (4973 м) — най-високият връх в Заилийски Алатау.

Постепенно зелените планински склонове отстъпват място на сухи степи и каменисти плата. Пред нас се разкрива един съвсем различен Казахстан.

Днес ще посетим четири каньона, всеки със собствен облик и характер.

Най-известният сред тях е Чарънският каньон — природно чудо, често сравнявано с американския Гранд каньон. Макар да е значително по-малък, Чарън впечатлява със своите червеникави скални стени, тесни проломи и невероятни форми, създадени от ерозията.

Най-популярната му част е Долината на замъците — лабиринт от скални кули, бастиони и крепостни стени, които изглеждат сякаш са изградени от човешка ръка. Всъщност това са седиментни скали, оформяни в продължение на милиони години от действието на водата, вятъра и температурните колебания.

Ще посетим и Лунния каньон, където светлите скали и необичайните форми напомнят на извънземен пейзаж, както и Черния каньон, където река Чарън прорязва дълбок пролом сред тъмни скални стени.

Любопитен факт е, че в долината на река Чарън се е съхранила реликтна гора от согдийски ясен — дървесен вид, оцелял от много по-влажни геологични епохи. Тази необичайна гора е една от природните ценности на националния парк.

За финал ще си оставим едно малко и слабо познато скално каньонче, през което протича бистра планинска река. Тук ще заменим панорамните гледки с кратко приключение по самото речно корито, сред тесни скални стени и прохладна вода.

Вечерта ще достигнем района на Колсайските езера, където ще нощуваме в традиционна казахска юрта край реката.

Юртата, наричана на казахски кийіз үй, е много повече от подслон — тя е символ на номадския начин на живот. Дървената ѝ конструкция може да бъде разглобена и пренесена, а кръглият отвор в покрива, наречен шанърак, има дълбоко символично значение. Той присъства дори върху герба на Казахстан, където олицетворява общия дом, семейството и единството.

Ден 5: Колсайските езера | Перлите на Северен Тян Шан

След нощувката сред планинската тишина ни предстои преход в едно от най-живописните кътчета на Казахстан — националния парк „Колсайски езера“.

Трите езера са разположени стъпаловидно в дълбока планинска долина, обградена от гъсти иглолистни гори и високи алпийски върхове. Местните хора ги наричат още „Перлите на Тян Шан“.

Ще започнем прехода си от първото езеро, разположено на около 1800 м надморска височина. Оттук пътеката постепенно набира височина сред великолепни гори от тяншански смърч (Picea schrenkiana) — характерно дърво за планините на Централна Азия, което може да достигне внушителни размери и да живее няколкостотин години.

Маршрутът следва долината към границата с Киргизстан, като преминава покрай шумни потоци, открити поляни и стръмни склонове, обрасли с иглолистна гора. На места пътеката е тясна и камениста, а след дъжд отделни участъци могат да бъдат кални и хлъзгави. С всяка измината крачка навлизаме все по-дълбоко в планината, далеч от оживлението около първото езеро.

Целта ни е второто Колсайско езеро, разположено на около 2250 м височина. То е по-отдалечено и по-тихо от първото, а тъмнозелените му води отразяват заобикалящите го гори и върхове.

Езерата са образувани в резултат на естествени преграждания на планинската долина, свързани със свлачищни процеси. Водите им остават студени дори през лятото, а районът е дом на разнообразни планински животни. В най-отдалечените части на Тян Шан се среща и редкият снежен леопард — един от най-неуловимите хищници в света.

След почивка край второто езеро ще се спуснем обратно по познатата пътека. Отпътуваме за Алмати, където ни очакват още два дни сред високите върхове.

Преход: 🕑 6 ч · ↝ 14 км · ↑ 830 м · ↓ 830 м

Ден 6: Четири върха над Алмати | По билата на високия Тян Шан

Днес отново се отправяме към високите части на Заилийски Алатау. Предстои ни един от най-красивите панорамни маршрути в района на Алмати — изкачване на четири върха по високото било над ски курорта Шимбулак.

С помощта на лифтовете от Медеу и Шимбулак ще достигнем прохода Талгар, разположен на около 3200 м надморска височина. Само за кратко време ще оставим града далеч под нас и ще се озовем сред скалистите върхове на Тян Шан.

От прохода ще поемем към връх Шимбулак (около 3460 м), след което ще продължим по билото през Башута и Панорама към крайната ни цел — връх Фурманов (около 3050 м).

Маршрутът преминава през разнообразен високопланински терен, в който тревистите склонове се редуват с каменисти участъци, сипеи и тесни скални гребени. На места ще се наложи да се движим внимателно по стръмни и ронливи склонове, но усилията ще бъдат възнаградени с великолепни гледки към съседните долини и високите върхове на Заилийски Алатау.

Особено впечатляващи са панорамите към масива на Талгар — най-високия в тази част на Тян Шан, както и към дълбоките долини, които се спускат към Алмати.

Достигнали връх Фурманов, ще направим заслужена почивка, преди да поемем обратно по същото било. Връщането ще ни даде възможност да видим познатите вече върхове от различна перспектива, този път с поглед към високите части на планината.

От прохода Талгар ще се спуснем с лифтовете обратно към Медеу и ще се завърнем в Алмати.

Преход: 🕑 7 ч · ↝ 10 км · ↑ 970 м · ↓ 970 м

Ден 7: Връх Кумбел (3221 м) | Последен поглед към Небесните планини

Последният ни планински ден ще ни отведе към връх Кумбел (3221 м) — един от най-красивите панорамни върхове в планините непосредствено над Алмати.

Предстои ни дълъг и пълноценен преход, който ще започне сред горите в ниските части на планината и постепенно ще ни изведе над горната граница на дървесната растителност.

С набирането на височина иглолистните гори ще отстъпят място на обширни алпийски ливади. През лятото те са покрити с разнообразни цветя, а по склоновете често могат да се видят стада коне, напомнящи за вековната номадска традиция на казахите.

Изкачването продължава по открити тревисти склонове, които постепенно стават по-стръмни и каменисти. С приближаването към върха гледките се разширяват, а пейзажът придобива все по-суров високопланински характер.

Кумбел е популярен сред местните планинари заради обширните панорами, които предлага. По време на изкачването ще можем да наблюдаваме характерното за Северен Тян Шан редуване на дълбоки долини, тревисти хребети и остри скалисти върхове.

При добра видимост от най-високата му точка погледът достига далеч към високите части на Заилийски Алатау, а на север се разкрива огромната равнина, в която е разположен Алмати.

Тук ще хвърлим последен поглед към планините, които ни приютиха през изминалата седмица. След дни сред ледници, алпийски езера, каньони и безкрайни планински хоризонти ще бъде трудно да повярваме, че само на няколко километра под нас се намира един от най-големите градове в Централна Азия.

Спускаме се към Алмати, където ни очаква последната вечер от нашето пътешествие — подходящ момент за традиционна казахска вечеря, споделени впечатления и планове за следващите приключения.

Преход: 🕑 8 ч · ↝ 15 км · ↑ 1600 м · ↓ 1600 м

Ден 8: Алмати – София | До нови срещи, Казахстан!

Трансфер до летището и полет за София през Истанбул.

Оставяме зад себе си една необятна страна на контрасти — от сухите степи и червените каньони до тюркоазените езера, вековните иглолистни гори и ледниковите гиганти на Тян Шан.

Казахстан е земя, в която духът на номадите все още се усеща, а планините продължават да носят имената на древни божества. Прибираме се у дома с нови спомени и с усещането, че сме докоснали само малка част от богатството на Централна Азия.