Орловец и Гроба на Монаха

Мальовишката долина е място, богато на история и спомени, що се отнася до българското планинарство и алпинизъм. Всеки произволно избран връх в района пази своите ръждясали клинове, както и по някоя страховита история за любопитните. Като че специално за нетърпеливите да ги обходят всичките е измислен Мальовишкият траверс – класически техничен маршрут, който свързва върховете на Мальовишкото било от Малка Мальовица до Попова капа.

Ние предпочитаме без да бързаме да отделим заслуженото внимание на всяка част от този най-скалист дял на Рила, подобни на който у нас се срещат единствено в Пирин. Да, с радост бихме преминали траверса на един дъх, но също така нямаме против и да му се насладим парче по парче.

Защо точно Орловец? Влизайки в долината на Мальовица първоначално сме впечатлени от далечния образ на самия връх Мальовица, но изкачим ли се до Втора тераса, силуетът на този средищен за траверса връх внезапно ни захлупва и безспорно започва да доминира гледката. Въпреки това, някакси изненадващо и несправедливо Орловец остава позабравен и слабо посещаван на фона на често катерените Мальовица, Еленка, Злия зъб. “Покорен” е за първи път през далечната 1935 година и оттогава е един от сравнително рядко катерените върхове в долината, освен като част от Мальовишкия траверс.

Ние си избираме да преминем в рамките на един динамичен ден частта от Мальовишкия траверс между Петлите и Орловец, като изкачим върха, и също така се отбием от “задната” страна на билото, където сред страховитите Зли потоци, близо до Синия улей и високо над Рилския манастир се намира едно тихо и спокойно място, което пази своята история – Гроба на монаха, охраняван от гранитната Игла на монаха.