Котешкия чал

“За планинаря със здрави нерви и опитност преминаването по ръба на Котешкия чал е удоволствие, което не се среща често из нашите планини.” Никола Миронски, 1970 г.

Никой не знае как точно се е появило името на Котешкия (Котечкия) чал. В подножието му се намира местността Котечкото, обитавана от диви котки. Но не може да отречем, че името на този дълъг и въздушен скалист ръб е доста подходящо най-вече заради асоциацията, която предизвиква у нас при преминаването му – на невъзмутима котка, придвижваща се по тесен, висок перваз.

В ранните години на българското планинарство зимният траверс на Котешкия чал и Кончето е бил сериозно предизвикателство, а в последствие и еталон за трудност и алпийско майсторство. Траверс, който е предлагал богато от всички “благини” на суровия Пирин – сняг, студ, вятър, коварен терен – в комбинация с неговата отдалеченост и труден достъп. И макар едно преминаване в летни условия да не се доближава до тази категория на трудност, то все пак ни дава добра представа и усещане за истинския Пирин. И всичко това в комбинация с необичайната гледна точка към мраморното било, Църномогилски чал, рида Средоноса, както и два изключително красиви скрити Пирински циркуса – тези на Бански Суходол и Байови дупки.

Програма:

(Ден 1): Пристигане в Банско до 21 часа или много рано (старт от София в 5 часа) на следващия ден. Преглед на екипировката и инструктаж за предстоящия ден.

Ден 2: Ранен старт, маршрутът ни започва от Бъндеришка поляна след кратък трансфер. От нея се прехвърляме в циркуса на Бански Суходол, изкачваме връх Дуниното куче, преминаваме Котешкия чал, Кончето, връх Кутело и се спускаме през заслон Казана към хижа Вихрен. Времетраене на прехода: 9-10 часа, +1500/-1200 метра. Отпътуване.

Ниво на трудност: Преходът е физически натоварващ, подходящ за хора в много добра физическа форма и без силен страх от височини. Формат: 1:5 – един водач и петима участници.