Янгон
Янгон е старата столица на Бирма (днес Мианмар) – град с около 5-милионно население, разположен на брега на река Иравади.
Рибопродавница на пазара в Янгон, Бирма
Навсякъде по улиците се готви, продава и яде храна, понякога директно на земята. Бирманците са на “ти” с мръсотията по начин, който леко стряска в началото…
Да приготвяш прясна и вкусна храна на тясното пространство между уличното платно и преминаващите по тротоара си е изкуство…
… но понякога резултатът е страхотен!
Скакалче?
Бирманско-непалска вечеря
Ежедневното облекло на мъжете в Бирма е дълга пола, наречена лонги – проветрявала чатала. За екзотичния им вид допринасят и оцветените в червено зъби – ефект от бетела, който дъвчат и плюят постоянно. Младежите харесват да си правят подобни прически и да си лакират ноктите…
Бирма се променя много бързо – каквото и да прочетете във вчерашния вестник или миналогодишния пътеводител, има голям шанс то вече да не е вярно. Макар само до преди две години намирането на банкомат в страната да е било невъзможно, днес те са навсякъде. Манията по смартфоните е завладяла бирманците, макар че до неотдавна цената на сим картата за тях е била $2000. Цената е била част от държавната политика, целяща изолация на населението.
Янгон – Суле пагода. В Янгон нови небостъргачи се строят до 100-годишни клоаки.
Задните улички. Бившата столица някога се е гордеела със красиво декорираните си сгради в колониален стил. Днес те са целите покрити с плесен и се рушат бавно, а плъховете се надбягват из откритите канали до тротоарите…
Паметникът на независимостта – тихо и спокойно място в центъра на града. Влюбени двойки се крият зад чадърите си, китайци практикуват тай-чи, други си правят дневната тренировка или просто се разхождат…
Това е сцената на един от най-известните протести срещу правителството на Бирма, случил се през 2007 г. Т.нар “Шафранов протест” е воден от монасите (заради цвета на робите им получава името си). Това е протест на населението на една от най-бедните държави в света срещу управляващата я хунта, която я държи в изолация и бедност от десетилетия. Кърваво потушен, завършва със смъртта на много цивилни.
И днес около това място има протестиращи:
“Демокрация” е нова дума за страната, управлявана от диктатори дълго, дълго време. Страна, в която човешките права и свободи на много етноси се нарушават системно до днешна дата. Липсата на свобода на словото и затворения достъп до големи райони са причина самите бирманци да научават често само от слухове какво се случва в държавата им.
До 2011 година опозиционните партии в Бирма са забранени. Изборите са рядкост – за последните 60 години са се случили 2 пъти. Предстоящите догодина са надежда за промяна за мнозина…
Чинлоун е националният спорт на бирманците.
Иравади – тази дълга над 2000 км река е основната водна артерия на страната. Делтата ? свързва Янгон с Андаманско море.
Монахинчетата обикалят от рано сутрин и събират за дневната дажба…
Тези момиченца също ще станат монахини:
Провинцията
Бирма се смята за една от най-бедните държави в Азия. Бедността е разпространена най-вече в селските райони. Парадоксът се състои в това, че страната е наричана “купата с ориз” на Индокитай заради богатите си ресурси и благоприятен климат.
Село на племето Па-о
Етносите, които населяват Бирма, са 135 (официално признати). Доминират бамарите, които дават старото име на държавата, днес наричана Мианмар.
Много от тези етноси воюват с властта, която не успява да ги подчини и асимилира, въпреки бруталните методи, които използва. Тези методи предизвикват множество международни санкции, но без резултат. Всички размирни райони са затворени за посещение от чужденци.
Вечерни раздувки…
“Това, че сме будисти, не попречи на родителите ми да ме покръстят, също така. Аз съм и мюсюлманин, но не особено… В крайна сметка всички религии са едно… Бил съм и монах – за 5 дни, това е минимума. Но докато събирах подаяния очите ми бяха все в момичетата и реших, че това не е за мен.”
Когато бил на около 10, потопили главата му в казана със студена вода, за да го покръстят. “Виждаш ли Бог?”. Не го видял, затова го натиснали под водата отново. “Виждаш ли го?” След петия-шестия път, за да се оттърве от мъчението, извикал “Виждам го!” и описал белобрадия старец, чийто образ бил запомнил от един детски филм по телевизията…
Природата
Планините на Бирма… са удивително малко изследвани – както от географска и планинарска гледна точка, така и като природа. Достатъчно красноречив е фактът, че все още не е установено коя точно е най-високата точка на страната, респективно на цяла Югоизточна Азия.
Поради силно ограничения достъп, един от 5-хилядниците, които се намират в северна Бирма, близо до границите ? с Индия и Китай, и са част от Хималаите, е изкачен за пръв път през 2013 г. Оттогава се появява съмнението, че той е по-висок от смятания за първенец до момента Хакакабо (5881 м., изкачен за пръв път през 1996 г.), но това все още не е потвърдено с GPS-данни.
Инле и Баган
Броят туристи, които посещават места като Инле и Баган в Бирма расте с геометрична прогресия през последните години. В момента Бирма се смята за топ адвенчър дестинация и е рекламирана като такава от западната индустрия.
Това не е съвсем вярно – макар страната да е отворена за туризъм отскоро, днес туристите се въртят по вече донякъде утъпкани маршрути – много райони са все още затворени за тях. В момента, в който политическата обстановка тук се промени и свободното придвижване в изолираните от десетилетия области стане възможно, Бирма ще стане наистина много интересно място за пътуване… за повече или по-малко време.
Езерото Инле – на служба към общината?
Хората, които населяват района на езерото, са се адаптирали по уникален начин. Наколни жилища, плаващи градини, които дават реколта от малки жълтеникави доматчета, боб и т.н., оригинални методи за риболов…
Водата в каналите се използва за къпане, миене на зъби, пране…
Това чудовище не пусна автобуса ни да мине, докато шофьора не се изръси някой лев…
Баган
Храмовете на Баган
Малката пантера…
Къщата на духовете
Иравади край Баган
Текст и снимки: Любен Грънчаров