...

 

Казбек (5033 м.), на грузински Мкинварцвери, или Ледения връх, е стратовулкан, най-източният петхилядник в Кавказ, разположен в източните части на Централен Кавказ, на границата между Русия (Северна Осетия) и Грузия. Последното му изригване се е случило преди около 6 000 години. Според местното предание, на скалите на Казбек е бил окован Амирани – героят, който откраднал огъня от боговете, за да го даде на хората.

 

Първото изкачване на върха е осъществено през 1868 г. От англичаните Д. Фрешфийлд, Адолфъс Муур и Къминс Тъкър, придружавани от швейцарския гид Франсоа Дьовуазу. Тримата са членове на Лондонския алпийски клуб, а Фрешфийлд е един от най-запалените изследователи на Кавказ по това време.

 

Първият, който осъществява сериозни проучвания на върха е руският топограф и изследовател на планините Андрей Василиевич Пастухов (1860-1899). Той, заедно със своя водач, осетинецът Т.Царахов, достига до върха по нов и труден маршрут и прави първите геоложки и метеорологически изследвания на района – годината е 1889. Те се изкачват на Казбек в чудесно време и поставят там червен флаг, който се виждал от Владикавказ, столицата на днешната република Северна Осетия – Алания – действие, което довело до привикването му в местното полицейско управление по-късно.

 

Близо до върха преминава т.нар. Военно-Грузински път, който свързва Северен Кавказ и Закавказието – Владикавказ със столицата на Грузия, Тбилиси, и се явява важна пътна артерия между Русия, Грузия и Армения. Дългият 208 км път е строен по времето на Царска Русия и прехвърля главния кавказки хребет през превал на височина 2 384 м. По протежението му са разположени множество паметници на културата, между които и църквата “Св. Троица” над Гергети, която присъства на преден план на множество снимки на върха.

 

Територията около върха е обявена за природен резерват през 1979 г. и опазва букови и иглолистни гори, алпийски поляни, както и множество растителни и животински видове, които са ендемични за Кавказките планини.

 

Изкачвания на върха са възможни както от страната на Северна Осетия, така и откъм Грузия. Подходящият сезон е между края на юни и септември. Въпреки относителната липса на технически трудности по обикновения маршрут, Казбек предлага предизвикателства, свързани с надморската височина и променливото време. Температурите през лятото могат да варират от +20 градуса през деня до 20 под нулата нощем, като бури и снеговалежи са възможни по всяко време.

 

Откъм Грузия изкачването се осъществява с начална точка село Казбеги (Степанцминда, 1700 м.н.в.), разположено на Военно-Грузинския път, в живописната долина на река Терги, малко преди границата със Северна Осетия. Достига се за 3-3,5 часа с кола от столицата Тбилиси и предлага места за настаняване и почивка, които се посещават и от множество грузинци.

 

Пътеките нагоре водят до църквата “Св. Троица”, от която се открива гледка към ледника Гергети (Орцвери) и върха. Пътеката продължава през проход на 3150 м. и скоро достига ледниковата морена. След пресичането на ледника се достига хижа Бетлеми на 3653 м., която е база за изкачванията. Тук обикновено се отделя ден за аклиматизация преди финалната част към върха. Междинни палаткови лагери са възможни както на височина около 2950 м., по средата на пътя към хижата и на около 4-5 часа от Казбеги, така и на около 4500 м., върху закритата със сняг част на ледника на т.нар. Казбекско плато.

 

Самото изкачване по популярния маршрут, който следва ледника Гергети, отнема около 6-8 часа с преодоляване на около 1350 м. денивелация, като още 4-5 часа са необходими за връщане обратно до хижата. Препоръчва се ранно тръгване (12-2 часа през нощта) заради честото разваляне на времето от обяд натам и по-безопасното състояние на цепнатините в началото на деня. Маршрутът преминава по морената на ледника до ледниковото плато и продължава по него (при лоша видимост е възможно лесно загубване в този район). Тук вече сме на територията на Северна Осетия и маршрутът става общ с този откъм Русия. Следва траверсиране на северозападните склонове на масива докато се излезе на премката между двата върха на Казбек. По-високият е източният, до който се стига по кратък 35-40-градусов снежно-леден склон. Слизането се осъществява по същия път.

 

Ниво на трудност на изкачването по обикновения маршрут: Предимно ходене – 2А/PD. Необходими са основни познания за употребата на алпийски котки и пикел. Изкачването на върха налага придвижване по ледник в свръзка заради множеството цепнатини в горната част на маршрута, които представляват по-голяма или по-малка опасност, в зависимост от сезона и температурите. Финалният склон преди връхната точка е с наклон 35-40 градуса и често се преодолява с помощта на осигуровка. Самото изкачване изисква добра физическа кондиция за осъществаване на натоварващите преходи, както и навици за пребиваване в планината в зимни условия. От съществено значение за кондицията е и правилната аклиматизация.

 

Seraphinite AcceleratorOptimized by Seraphinite Accelerator
Turns on site high speed to be attractive for people and search engines.