“Счите искаааа нозе и каранье́ “ е казал някога един мъдрец.
Овладяването на ски техниката на ниво майсторско каране извън писта и в различни видове сняг е нелесна задача, която изисква постоянство и целенасочена работа.
С риск да ви загубим като читатели със следващото изречение:) Ски техниката на каране извън писта, като изпълнение на сложни координационни движения в една постоянно и бързо променяща се среда – динамичен терен и променлива снежна повърхност – предполага комплекс от физически качества и психическа нагласа, които се изграждат с години.
Като добавим към това и странични фактори като естествени препятствия, лавиноопасни зони, разнообразни атмосферни условия, картината става пълна.
Неслучайно карането извън писта е “черешката на тортата” в обучението на ски учителите, и се изучава в клас C – най-високото ниво на професията ски учител.
Казвайки всичко това съвсем нямаме предвид, че излизането извън обработените терени е “тера инкогнита” за средно напредналите и дори начинаещите скиори. Напротив – усвояването на ските изисква както постоянство по пистите и около тях, така и “оцеляване” във всякакви видове сняг и терен, но в контролирана среда заради собствената ни безопасност.
В момента в който се сблъскаме с ограниченията на собствената си техника извън пистата е време да се върнем обратно на обработеното и обезопасено трасе и да потърсим основните си грешки, които ни пречат в развитието.
Карането по бабуни и по обезопасени трасета за фрирайд, където можем да се фокусираме върху техниката и да игнорираме други аспекти на извънпистовото каране, както и да навъртим километраж, са най-добрата подготовка за по-отдалечени и по-сериозни терени.
От друга страна е несериозно и небезопасно както за нас самите, така и за нашите придружители да се изхвърляме да караме по терени, които не можем да спуснем безопасно. Тук много важни са адекватната самооценка, лидерството, както и груповата динамика в рамките на нашата компания от скиори.
С две думи: това, което представлява за алпийския катерач изкуствената стена като тренировъчно поле за усъвършенстване на уменията, би трябвало да бъде за истинския скиор тренировката в пределите на ски курорта. И двете зони представляват не самоцел, а трамплин за усъвършенстване на уменията и отварят нови врати в планината. Дерзайте!
Какво е Flow в ските?
Едно занимание еднакво подходящо както за писта, така и извън нея, е да развиваме умението си да караме плавно, ритмично и непрекъснато. С движения, които изпълняваме без усилие и с постоянно контролирана скорост, независимо от промените в наклона на склона. Да преминаваме през променящия се терен с лекота и без резки спирания и неконтролируеми засилвания, с плавна смяна на посоката.
За да се получи това е необходимо съдействието на цялото тяло и най-вече на нашия ум. В английския целият този абзац-обяснение е заменен с една думичка – flow.
Защо това умение е изключително важно за извънпистовото каране? Плавното меко каране, без взривни натоварвания върху ските и склона при резки смени на посоката на движение може да предотврати най-различни проблеми като неочаквано отваряне на автомат, падания на неподходящи места или предизвикване на лавина. Позволява ни да спрем контролирано при неочаквани препятствия и въобще е ключово за безопасността при спускане.
