fbpx

Живко ЖечевТи сега скиор ли стана? Хаха! О, не! В никакъв случай, винаги ще бъда сноубордист!

Това бе началото на един скорошен разговор с дългогодишен приятел. И това е самата истина. Всичко започна в гимназията покрай приятели, които караха скейт и борд. В Габрово имаше немалка, но много сплотена сноуборд общност, като ставайки част от нея впоследствие допринесе много за изграждането ми като личност въобще и е нещо, за което продължавам да съм благодарен.

Но за пързалката – пари няма, дъска няма, за дрехи да не говорим, обаче много искам! Тогава поне имаше сняг по Стара планина. Винаги ще помня първия път, в който се качих на дъска – прав състезателен “Бъртън” под наем, модел – от пред да се родя, със счупена опашка и разпадащи се автомати. За учител – приятел, с цели две карания по-опитен от мен и следните невероятни насоки: “Ами това е, там е пистата, пробвай!”. Последва цял ден акробатика и болка на червено-черната гордост на местната зимно-спортуваща общност – писта “Завоя”, след което седмица реанимация, придружена от една от онези усмивки, които просто не слизат от лицето, и куп мечти.

……, а те мечтите до ден днешен стават все повече и повече. Много неща се случиха от тогава – сдобих се с моя дъска, после друга. Открих, че освен сноуборд в планината могат да се правят и други неща, и не само през зимата – започнах да катеря, алпинизъм, преходи, и още и още. Прекарах немалко сезони като учител на Банско, станах планински спасител, скоро и инструктор надявам се. Оо! Да, и ски се научих да карам! Тюх! Не исках, ама ей на! 🙂 Попътувах по близки и далечни земи.

Някъде покрай всичко това, мисля през 2014 взех диплома за планински водач, а по-късно и за ски/сплитборд водач. Сега и други мераци имам, ама като му дойде времето.

Понастоящем работя като водач и зиме и лете, а всеки свободен момент се опитвам да прекарам навън, практикувайки някое от любимите занимания.